Removed CSS classes left over from the highlighted pre tags.

Author: postmodern

bg/about/index.md

@@ -54,7 +54,6 @@ Ruby е абсолютно [безплатен](./license.txt) за употре
 (метод, извикан върху число).
 
 5.times{print "We *love* Ruby -- it's outrageous!"}
-{: .code .ruby-code}
 
 В много други езици числата и примитивните типове не са обекти. Ruby е
 повлиян от Smalltalk и дава възможност за извикването на методи на
@@ -78,7 +77,6 @@ Ruby е считан за гъвкав език поради факта, че п
 
 y = 5.plus 6
 # y е равно на 11
-{: .code .ruby-code}
 
 Операторите в Ruby всъщност представляват синтактична „захар“ за
 методите. Те също могат да бъдат променени.
@@ -98,7 +96,6 @@ Ruby е считан за гъвкав език поради факта, че п
  %w[Google Yahoo MSN].map do |engine|
  "http://www." + engine.downcase + ".com"
  end
-{: .code .ruby-code}
 
 В горния отрязък код блокът е реализиран в `do ... end` конструкцията.
 Методът `map` се прилага за списъка от думи в блока. Много други методи
@@ -120,7 +117,6 @@ Ruby е считан за гъвкав език поради факта, че п
 class MyArray
  include Enumerable
 end
-{: .code .ruby-code}
 
  Като цяло рубистите смятат, че това е по-изчистен начин за реализиране на идеята за множествено наследяване, което по-принцип е сложно и ограничаващо в много от случаите. ### Визуално представяне на Ruby код
 

bg/documentation/quickstart/2/index.md

@@ -11,7 +11,6 @@ lang: bg
 irb(main):011:1> puts "Hello World!"
 irb(main):012:1> end
 => nil
-{: .code .ruby-code}
 
 Кодът започва с израза `def`, което обозначава началото на метода. Това
 указва на Ruby, че искаме да дефинираме метод с име `h`. Следващият ред
@@ -28,7 +27,6 @@ lang: bg
 irb(main):014:0> h()
 Hello World!
 => nil
-{: .code .ruby-code}
 
 Извикването на метод е толкова лесно, колкото самото изписване на името
 му. Ако методът не приема параметри, може да пропуснем скобите.
@@ -43,7 +41,6 @@ lang: bg
 irb(main):018:0> h("Matz")
 Hello Matz!
 => nil
-{: .code .ruby-code}
 
 Чудесно, работи. Но нека видим как точно.
 
@@ -62,7 +59,6 @@ lang: bg
 irb(main):023:0> h
 Hello World!
 => nil
-{: .code .ruby-code}
 
 Нещата, които тук се забелязват са употребата на методът с и без
 параметър. Ако извикаме методът с параметър, който сме въвели,
@@ -86,7 +82,6 @@ lang: bg
 irb(main):033:2> end
 irb(main):034:1> end
 => nil
-{: .code .ruby-code}
 
 Новата ключова дума в примера е `class`. Тя дефинира нов клас, наречен
 Greeter, както и няколко метода . Също така трябва да се обърне внимание

bg/documentation/quickstart/3/index.md

@@ -14,7 +14,6 @@ lang: bg
 irb(main):037:0> g.say_bye
 Bye Pat, come back soon.
 => nil</0x16cac>
-{: .code .ruby-code}
 
 След като веднъж сме създали обектът `g`, той запаметява името Pat.
 Какво би се случило, ако искаме да променим името директно ?
@@ -23,7 +22,6 @@ lang: bg
 SyntaxError: compile error
 (irb):52: syntax error
  from (irb):52
-{: .code .ruby-code}
 
 Изходът от горния пример е грешка.
 
@@ -46,7 +44,6 @@ lang: bg
  "clone", "public_methods", "respond_to?", "freeze",
  "say_bye", "__id__", "=~", "methods", "nil?", "dup",
  "instance_variables", "instance_of?"]
-{: .code .ruby-code}
 
 Интересно е да видим, че обектът “притежава” доста методи, въпреки, че
 ние сме дефинирали само 3. Ще разбулим мистерията, като кажем, че това
@@ -56,7 +53,6 @@ lang: bg
 
 irb(main):040:0> Greeter.instance_methods(false)
 => ["say_bye", "say_hi"]
-{: .code .ruby-code}
 
 Съществува метод, който ни дава прествава какви методи може да извикаме
 върху обекта:
@@ -67,7 +63,6 @@ lang: bg
 => true
 irb(main):043:0> g.respond_to?("to_s")
 => true
-{: .code .ruby-code}
 
 ## Никога не е късно за промяна на класа
 
@@ -79,7 +74,6 @@ lang: bg
 irb(main):045:1> attr_accessor :name
 irb(main):046:1> end
 => nil
-{: .code .ruby-code}
 
 В Ruby лесно може да отворим класа отново за модификация. Промените ще
 се отразят на наличните и новите обекти. Нека създадем нов обект.
@@ -102,7 +96,6 @@ lang: bg
 irb(main):054:0> g.say_hi
 Hi Betty!
 => nil</0x3c9b0></0x3c9b0>
-{: .code .ruby-code}
 
 Използването на `attr_accessor` дефинира два нови метода, `name` за
 прочитане на стойността и `name=` за промяна на стойността.
@@ -179,7 +172,6 @@ Control-D.
  mg.say_hi
  mg.say_bye
 end
-{: .code .ruby-code}
 
 Съхранете този файл като “ri20min.rb” и го стартирайте, като напишете
 “ruby ri20min.rb”. Изходът на програмата би изглеждал така:

bg/documentation/quickstart/4/index.md

@@ -25,7 +25,6 @@ UNIX-подобни операционни системи.
  puts "Hello #{@names}!"
  end
 end
-{: .code .ruby-code}
 
 В горния пример правим проверка на параметъра `@names` за да вземем
 решение. Ако е nil, отпечатваме три точки.
@@ -42,7 +41,6 @@ UNIX-подобни операционни системи.
 @names.each do |name|
  puts "Hello #{name}!"
 end
-{: .code .ruby-code}
 
 Методът `each` приема блок с код, който се изпълнява за всеки елемент от
 списъка, бит по бит, между ключовите думи `do` и `end. Блокът е като
@@ -53,7 +51,6 @@ UNIX-подобни операционни системи.
 на списъка, като това става на C по следния начин:
 
 for (i=0; i<number_of_elements i>
-{: .code .ruby-code}
 
 Този вариант работи, но не е най-елегантното решение. Имаме нужда от
 променлива i, големината на списъка и описание на начина на обхождане. В
@@ -77,7 +74,6 @@ Ruby това става много елегантно, като всички д
  puts "Goodbye #{@names}. Come back soon!"
  end
 end
-{: .code .ruby-code}
 
 Методът `say_bye` не използва `each`, а вместо това прави проверка дали
 `@names` отговаря на метода `join` и при положителен резултат го ползва.
@@ -94,7 +90,6 @@ Ruby това става много елегантно, като всички д
 Ползваме един последен трик за стартиране на скрипта:
 
 if __FILE__ == $0
-{: .code .ruby-code}
 
 `__FILE__` е специална променлива, която съдържа името на настоящия
 файл, а `$0` представлява името на файла, нужен за стартирането на

bg/documentation/quickstart/index.md

@@ -26,13 +26,11 @@ Ruby пристига с програмка, наречена IRB ( Interactive
 ^
 
 irb(main):001:0>
-{: .code .ruby-code}
 
 Напишете : `"Hello World"`
 
 irb(main):001:0> "Hello World"
 => "Hello World"
-{: .code .ruby-code}
 
 ## Ruby току що ви се подчини !
 
@@ -44,7 +42,6 @@ Ruby пристига с програмка, наречена IRB ( Interactive
 irb(main):002:0> puts "Hello World"
 Hello World
 => nil
-{: .code .ruby-code}
 
 `puts` е метод, който позволява да отпечатате израз/текст/низ в Ruby. А
 какво тогава означава `=> nil`? Това е резултата от изпълнения израз.
@@ -56,24 +53,20 @@ Ruby пристига с програмка, наречена IRB ( Interactive
 
 irb(main):003:0> 3+2
 => 5
-{: .code .ruby-code}
 
 Дотук добре, нека пробваме умножение и вдигане на квадрат:
 
 irb(main):004:0> 3*2
 => 6
-{: .code .ruby-code}
 
 irb(main):005:0> 3**2
 => 9
-{: .code .ruby-code}
 
 В Ruby метода `**` е начин да повдигаме на степен. Следва пример с
 намиране на корен:
 
 irb(main):006:0> Math.sqrt(9)
 => 3.0
-{: .code .ruby-code}
 
 Резултатът е верен, но какво значи Math.sqrt ? И по-точно, какво значи
 `Math`?
@@ -102,7 +95,6 @@ Ruby пристига с програмка, наречена IRB ( Interactive
 irb(main):008:0> b = 4 ** 2
 => 16
 irb(main):009:0> Math.sqrt(a+b) => 5.0
-{: .code .ruby-code}
 
 Леснотата на писане на калкулатора ни отклони от кода в началото –
 изписването на “Hello World”. За това, нека [прехвърлим отново фокуса си

bg/documentation/ruby-from-other-languages/index.md

@@ -7,14 +7,12 @@ lang: bg
  Когато за първи път се сблъскате с код писан на Ruby е вероятно да ви напомни на езици за програмиране, които вече ползвате. Това е направено с цел. Много от синтаксиса е заимстван от Perl, Python и Java (както от други езици), за това научаването на Ruby би било много по-лесно. Този страница е разделена на две секции. Първата е обобщение на нещата, които ще видите от езика \_X\_ в Ruby. Втората секция е посветена на някои от основните принципи на езика. h2. Какво да очакваме \* [Oт C/C++ към Ruby](/bg/documentation/ruby-from-other-languages/to-ruby-from-c-and-c-/) \* [Oт Java към Ruby](/bg/documentation/ruby-from-other-languages/to-ruby-from-java/) \* [Oт Perl към Ruby](/bg/documentation/ruby-from-other-languages/to-ruby-from-perl/) \* [Oт PHP към Ruby](/bg/documentation/ruby-from-other-languages/to-ruby-from-php/) \* [Oт Python към Ruby](/bg/documentation/ruby-from-other-languages/to-ruby-from-python/) h2. Важни неща в езика Това са някои насоки за нещата, с които ще се запознаете при изучаването на Ruby. h3. Итерация Две от нещата, с които може би не сте се сблъсквали са \"блоковете\" и итераторите. Вместо да използваме цикъл с индекс ( както в C, C++ или в ранните версии на 1.5 Java), итерацията на списък (в Perl <tt>for (@a) \{...}</tt> или в Python <tt>for i in aList: ...</tt>) може да се осъществи с : <notextile markdown="1"> some_list.each do |this_item|
  # операции за всеки елемент this_item.
 end
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
  За повече информация относно @each@ (и неговите приятели @collect@, @find@, @inject@, @sort@ и т.н.) можете да прочетете с командата @ri Enumerable@ (и <tt>ri Enumerable#*име\_на\_метод*</tt>). h3. Всичко има стойност Няма разлика между expression и statement. Всичко има стойност, дори и тя да бъде \*nil\*: <notextilemarkdown="1"> x = 10
  y = 11
  z = if x true
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -23,7 +21,6 @@ lang: bg
  irb(main):002:0> "george".object_id == "george".object_id
  => false
  irb(main):003:0>
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -34,15 +31,13 @@ lang: bg
 MyClass = Class.new do
  attr_accessor :instance_var
 end
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
  h3. Променливи константи Константите всъщност не са константи. Ако промените съдържанието на съществуваща константа ще получите предупреждение, но това няма да наруши изпълнението на програмата. Това не значи, че трябва да предефинирате константите. h3. Конвенции при наименуването Ruby ни \"принуждава\" да ползваме някои конвенции при наименуването. Ако идентификаторът започва с главна буква, той е константа. Ако започва с $, той е глобална променлива. Ако започва с `@` той е променлива на инстанцията, а с `@@` се именоват клас променливите. Въпреки това може да ползваме главна буква за името на метод, въпреки, че това може да доведе до объркване: <notextile markdown="1"> Constant = 10
 def Constant
  11
 end
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -51,7 +46,6 @@ lang: bg
  end
  some_keyword_params( :param_one => 10, :param_two => 42 )
  # =>{:param_one=>10, :param_two=>42}
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -60,7 +54,6 @@ lang: bg
  print "0 is true"
  else:
  print "0 is false"
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -70,7 +63,6 @@ lang: bg
  else
  puts "0 is false"
  end
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -79,7 +71,6 @@ lang: bg
  def a_method; true; end
  def another_method; false; end
  end
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -92,7 +83,6 @@ lang: bg
  # another_method is private
  def another_method; false; end
  end
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -133,7 +123,6 @@ lang: bg
  from (irb):25
  from :0
 irb(main):026:0></0x342784></0x342784></0x34ab50>
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -147,7 +136,6 @@ lang: bg
  # 14 hours from 00:00 January 1st
  # (aka when you finally wake up ;)
  Time.mktime(2006, 01, 01) + 14.hours # => Sun Jan 01 14:00:00
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -168,7 +156,6 @@ lang: bg
  # Other objects are not affected
  other_car = Car.new
  other_car.inspect # => Cheap car
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -182,7 +169,6 @@ lang: bg
 __:a, :b, 10
  # => Method __ was called, but not found. It has these
  # arguments: a, b, 10
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -192,7 +178,6 @@ lang: bg
  1.+(2)
  # Which is the same as this:
  1.send "+", 2
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -203,13 +188,11 @@ lang: bg
  adder = block{|a, b| a + b }
  # adder is now a Proc object
  adder.class # => Proc
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
  Можем да създаваме блокове извън извиквания към методи чрез Proc.new или чрез метода `lambda`. Впрочем, методите са обекти: <notextilemarkdown="1"> method(:puts).call "puts is an object!"
  # => puts is an object!
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -219,7 +202,6 @@ lang: bg
  self - other
  end
  end
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>